Интернет е сцена за изява и на измамниците. Хрумват им нови и нови идеи, с които да хванат на въдицата си хората, ползващи мрежата. Това доста добре работи при децата. За да можем да предпазим децата и младежите, е необходимо самите ние да сме подготвени и да сме в състояние да реагираме своевременно, ако открием нещо подозрително.

Подготвили сме Ви списък на средствата, които измамниците използват. Той ще Ви помогне да разпознавате по-добре потенциалните опасности, които застрашават Вас и Вашите деца:

1. Игри на късмета като капан, от който възникват финансови разходи

• "Спечелихте" - а всъщност изобщо не сте участвали в никаква игра!
• Участвали сте в някаква игра и сега трябва да заплатите такса за обработка.

По какво да разпознавате "сериозните" хазартни игри или е по-добре да не участвате. Сериозните хазартни игри се организират и провеждат от известни фирми. Но и тогава трябва да имате предвид, че отново става въпрос предимно за генериране на лични данни.

2. Игри на късмета като начин за "събиране на лични данни"

В мрежата има толкова игри на късмета, колкото пясък в морето. Атрактивни награди привличат потребителите денонощно. Целта на тези игри всъщност е събирането на адреси и други данни и целенасоченото разпращане на информационни бюлетини и реклама. Събраните данни се използват с цел икономическа изгода и биват продавани на други заинтересовани страни.

3. "Фишинг" имейл

С "фишинг" се обозначава целенасочената имитация в Интернет на някоя ползваща се с доверие личност или институция. Това може да са имейли или пък уеб сайтове (например сайтове на банки). В зависимост от качеството на фалшифициране те често почти не могат да бъдат различени от оригиналите. Целта на фалшификаторите е да накарат ползвателите да инсталират на компютъра си зловреден софтуер (чрез отварянето например на някой имейл или на прикачен към него файл) или пък да издадат секретни данни (напр. да вкарат данните си за онлайн банкиране на някой фалшив уеб сайт). Най-добрата защита е да бъдете винаги критични и да запазите спокойствие. Целта на фалшивите имейли обикновено е като Ви изплашат или като обещават печалба да Ви накарат да въведете някъде данните си. Често обръщението в тези имейли не е лично (използват например "Уважаеми клиенти", а не Вашето име като обръщение), написани са на лош български с много правописни грешки. Ако имате някакви притеснения, просто се обадете по телефона на подателя (напр. на Вашата банка), преди да посочвате където и да било данните си. Редовната актуализация на браузъра и на антивирусната програма могат да Ви предпазят от фишинг съобщенията, но не можете напълно да разчитате на това.

4. Получавате имейл от адвокат

Измамници често се опитват да изкарат пари с помощта на такива имейли (уж все още не сте платили някаква фактура и др. подобни). Често Ви заплашват с адвокат или с фирма за събиране на дългове.

• Проверете подателя. Такива имейли често идват от несериозни лица/фирми.
• Ако предупрежденията за плащане зачестят, потърсете при нужда правен съвет от организацията за защита на потребителите или се консултирайте с юрист.
• Ако имейлите съдържат линкове, никога не ги отваряйте. Съществува опасност да свалите някой вирус.

5. Безплатни мобилни приложения (App's)

Добрата работа никога не е безплатна! Сигурното и качествено мобилно приложение рядко е безплатно или пък без "покупки в приложението" (In App Purchase) – виж обяснението по-долу. В много случаи изобщо не можем да говорим за гратис, тъй като често заплащаме използването на приложението с нашите лични данни.

Геоданните за определяне на местоположението, социалните данни, данните за здравословното ни състояние, снимките и много друга информация биват продавани като цели пакети на добре плащащи фирми. Освен това тези данни се използват с рекламна цел, за да бъде напаснато мобилното приложение към поведението на клиентите. Т.е. клиентите получават още повече персонализирани и адаптирани към интересите им реклами, които значително увеличават желанието за пазаруване.

С "покупки в приложението" (In App Purchase) се обозначава функция в рамките на дадено мобилно приложение (както при смартфони с операционна система Android, така и при тези с iOS), чрез която всъщност можете купувате определени неща в иначе безплатното приложение. Така напр. можете:

• да активирате някои премиум функции или ъпгрейд на игри: една от най-известните игри в "покупки в приложението" (In App Purchase) е Clash of Clans ("Сблъсъкът на кланове"). С реални пари можете да купите допълнителни полезни функции, които Ви осигуряват по-бърз успех.
• При някои мобилни приложения можете дори да сключите договори за абонамент в "покупки в приложението" (In App Purchase). В такъв случай периодично дължите абонаментна такса за ползването на определени функции.

Заплащането се извършва чрез съответния App-Store: при iOS с iTunes, при Android с определения в Play Store метод на плащане. Съществува обаче възможност да деактивирате функцията:

• Деактивиране на "покупки в приложението" (In App Purchase) при устройства с iOS: Изберете Настройки → Общи → Ограничения – Активиране на ограниченията. На същата страница
• деактивирате "покупки в приложението" (In App Purchase) с помощта на плъзгача.

Деактивиране на "покупки в приложението" (In App Purchase) при устройства с Android: съществува допълнително ограничение, но под Android не може да бъде деактивирано напълно. Отворете Google Play Store → Изберете в настройките опцията "Задаване или промяна на PIN". Този PIN ще Ви е необходим в бъдеще за всяка поръчка и покупка в "покупки в приложението" (In App Purchase) респективно в Google Play Store.

6. Гратис оферти във Фейсбук

Предимно във Фейсбук, но и с много други рекламни банери, биваме изкушавани с безплатни подаръци. Ако кликнем върху линка, уж получаваме безплатно iPhone или iPad, ваучери, кредити във Фейсбук или сме се включили в някоя Фейсбук лотария. Същинската цел на тези банери е да отведат посетителите на някой друг уебсайт, за да бъдат измъкнати от тях колкото се може повече лични данни. Това се случва например при искане за попълване на формуляри, с искане за регистрация, за да можем изобщо да продължим нататък и т.н.

7. Онлайн магазини с годишен абонамент

Онлайн магазини ни привличат със страхотни, подходящи оферти, веднага щом напишем нещо в Google, Bing, Yahoo или друга търсачка. Един след друг се отварят прозорци, информиращи за най-различни отстъпки и промоции. Ако кликнем върху тези реклами и решим да купим нещо, може да се окаже, че неволно, без да искаме, изведнъж сме се сдобили с годишен абонамент за някое списание, за тонове на звънене и т.н.

8. Онлайн магазин – закупената стока не пристига

В Интернет съществуват много "несериозни" онлайн магазини (Fakeshops). Клиентът предплаща за поръчката и никога не получава стоката. Онлайн магазинът изчезва бързо, остават "ужилените" потърпевши. Този сценарий често се разиграва, когато се предлагат изгодно например скъпи електроуреди. Потенциалните купувачи имат възможност да поръчат стоката единствено като предплатят. Но така и не получават продукта.

Ще разпознаете такива фалшиви онлайн магазини по това, че

• продуктът се предлага изключително изгодно и винаги е в наличност.
• информацията за фирмата на сайта е непълна.
• на страницата се откриват доста правописни и граматични грешки.
• Общите условия са непълни, грешни или са копирани от други сайтове.
• липсват подстраници, празни са или пък са запълнени с безсмислени знаци.
• името на домейна е различно от това на истинския производител.
• можете да си поръчате стоката само след като я предплатите.
• можете да установите контакт с фирмата само на английски.
• не получавате коректно потвърждение на поръчката.
• банковите сметки, по които трябва да преведете парите, са по-скоро на частни лица.

Повече информация на немски език: www.polizei-praevention.de

Авансово плащане би трябвало да правите само при сериозни, познати Ви вече доставчици. Обикновено обаче при тях можете да платите и с наложен платеж. При изключително привлекателни оферти следва много добре да огледате всичко: Потърсете в търсачките този доставчик, свържете се с него – в случай че е посочен само имейл за връзка, би трябвало да сте по-предпазливи. Проверете евентуално името на домейна с помощта на създадените за тази цел услуги. За Германия например denic.de.

Какво да направите, ако все пак сте станали жертва на такъв фалшив онлайн магазин? Подайте жалба в полицията и се свържете възможно най-бързо с банката си, за да откажете евентуално плащането.

9. Измами при подаване на заявления чрез Електронната система за издаване на разрешение за пътуване (ESTA)

Граждани на определени държави могат да пътуват до Съединените щати по Програмата за безвизово пътуване. Те са длъжни да кандидатстват и да получат разрешение за пътуване чрез Електронната система за издаване на разрешение за пътуване (ESTA). За тази цел има официален формуляр и подаването на заявлението струва 14 долара. Трябва да внимавате да не попаднете на някой сайт, който Ви предлага ненужна всъщност помощ, за да си попълните формуляра, като ще заплатите многократно повече.

Официалния формуляр може да намерите на: esta.cbp.dhs.gov

10. Измами, използващи браншовите каталози

Фирмите се регистрират в браншови каталози, които достъпни в Интернет. Често се случва лекари и малки предприятия да получават имейли, с които се иска да потвърдят данните си или пък да се регистрират наново. Така с новата регистрация или с попълването на новия формуляр приемат някаква услуга, за която всъщност трябва да заплатят.

11. Тест за интелигентност и изобщо разни тестове

Отбелязва се бум на всевъзможни тестове в Интернет на най-различни теми. Особено тестовете за интелигентност са почти толкова популярни, колкото и да търсите в Google информация за себе си. Сигурно можем да намерим безброй безплатни тестове онлайн. Повечето от тях са безобидни. Не се подлъгвайте обаче, ако след попълване на теста трябва да предоставите лични данни или пък ако искат от Вас да изпратите теста за оценка.

ДОПЪЛНЕНИЕ (Австрия): Така ще откриете кой използва адреса Ви

Регистърът за обработка на данните е публичен регистър. Всеки може да направи проверка безплатно. Номерът от този регистър следва да се посочва в служебната документация. Имайки този номер можете да разберете кой всъщност стои зад имейла (Bundeskanzleramt Hohenstaufengasse 3, 1010 Wien; E-Mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. – Австрия). Компаниите, които използват лични данни, са задължени да гарантират възможно най-високото ниво на защита съответстващо на нивото на развитие на техниката. Данните от протоколите могат да се използват само за контролни цели и се съхраняват три години. Всички служители са задължени да пазят в тайна станалите им известни данни.