Въз основа на анализа на нуждите, проведен в седем европейски държави, е събрана важна информация за релевантността на темите за защита на личните данни и за сигурността на данните в различните им нюанси, както и за многообразието от потребности за определена целева група в тази връзка. Данните са генерирани на основата на онлайн допитване (n=878), адресирано към родители, баби и дядовци и педагози, работещи с деца (от 0 до 18годишна възраст). Анкетата е проведена с помощта на системата за оценка „Евасис“ („Evasys“). Използвани са както затворени, така и отворени въпроси (във връзка с достъпа до електронни медии, по отношение на наличните знания и осъзнаване на проблемите по темата и за необходимостта от подкрепа и информация).
При обобщението на резултатите, получени от всички държави, количествено-описателните анализи показват, че над 70% от децата ползват смартфон и/или персонален компютър, следвани от групата на тези, които имат достъп до таблети – около 50%. Същевременно анализът на всички анкети очертава недостатъчните знания и нуждата от подкрепа по проблемите, свързани със защитата и сигурността на данните.
Резултатите от специфичните за отделните държави извадки дават следната картина: Във всички страни анкетираните се сблъскват с темата за защитата и сигурността на данните. Така например 85% от тях посочват, че имат притеснения във връзка със защитата на личните им данни. Най-много се притесняват германците – 97%, докато най-малко обезпокоени са белгийците – 76%.
88% от анкетираните отбелязват, че знаят какво представлява Декларацията за защита на личните данни (Декларацията за поверителност), но често не я четат. Най-голямата част отговарят, че я прочитат при онлайн банкиране, а най-рядко се чете при използване на “облачни” услуги. Повечето от запитаните казват, че нямат представа какво провайдърите правят с личните им данни или в кои държави ги прехвърлят. Обаче едва около 2/3 от тях желаят информация и подкрепа във връзка с тези два въпроса. Тоест очертава се по-скоро липса на рефлексия върху дигиталните услуги, както и доста широк дефицит на информираност. Най-голяма опасност респондентите виждат в злоупотребата от криминално проявени в кибер пространството и от страна на провайдърите. Почти 50% от запитаните изразяват опасения и по отношение на съхранението на личните им данни при доставчиците. При отворените въпроси се посочват и опасения за сталкинг или повишаване на здравните вноски вследствие на достъпа до личните данни.
По всички включени в анкетата теми от 34–67% от запитаните във всички страни посочват необходимост от информация и подкрепа. Всеки от участниците е отбелязал поне една област, в която смята, че се нуждае от конкретна помощ. При това тематиката се простира от надеждното използване на паролите, минава през оповестяването на собствените лични данни и използването им от провайдърите, от държавни учреждения и частни лица и стига до това, как се гарантира защитата на данните от провайдъри или институции и в кои държави те ги прехвърлят.
Стъпвайки на тези резултати, може да се направи изводът, че към момента съществува голяма потребност за родителите, бабите и дядовците, за педагозите от разяснителна работа и обучение, сенсибилизиране и конкретни насоки по отношение на защитата на личните данни и на сигурността на данните в Интернет.
Йоахим Maк